3 дек. 2009 г., 19:22

Вечер

1.5K 1 11

                                                                              "... Когото чаках, не пристигна,

                                                                                   когото трябваше - не чух. "

                                                                                               Андрей Андреев

 

                         Вечер

 

Тази вечер е като другите.

Небето в мен притъмня.

Неказани  си замръкнаха думите,

във нечутата тишина.

 

Въпросите в мене са минимум

и времето бързо расте.

Загърбило всичкото минало,

скрито във мойто сърце.

 

А как са ми нужни ръцете ти!

И синьото в твойте очи.

И онзи, прекрасният шепот,

от който душата боли.

 

И тази вечер е като другите.

Чакам те в тишина.

И тази вечер си другаде...

Не дойде. Не прости любовта.

 

                           03.12.09

    Венцислав Янакиев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!

    Време е за ,,Тази вечер не като другите''

  • Не бих устояла да не простя на такъв стих.
    Много е нежно.
    Поздрави!
  • "И тази вечер си другаде...
    Не дойде. Не прости любовта"
    Тъжна красота !
    Поздравления, приятелю - много, много хубав стих си написал!
  • От стиховете ти душата наистина боли. Толкова чисто, крехко и ранимо е чувството в тях. Благодаря ти за тази споделеност, за фината естетика на словото ти!
  • Не знам колко са въпросите,но дано отговорите да са достатъчни.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...