Dec 3, 2009, 7:22 PM

Вечер

  Poetry
1.4K 1 11

                                                                              "... Когото чаках, не пристигна,

                                                                                   когото трябваше - не чух. "

                                                                                               Андрей Андреев

 

                         Вечер

 

Тази вечер е като другите.

Небето в мен притъмня.

Неказани  си замръкнаха думите,

във нечутата тишина.

 

Въпросите в мене са минимум

и времето бързо расте.

Загърбило всичкото минало,

скрито във мойто сърце.

 

А как са ми нужни ръцете ти!

И синьото в твойте очи.

И онзи, прекрасният шепот,

от който душата боли.

 

И тази вечер е като другите.

Чакам те в тишина.

И тази вечер си другаде...

Не дойде. Не прости любовта.

 

                           03.12.09

    Венцислав Янакиев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!

    Време е за ,,Тази вечер не като другите''

  • Не бих устояла да не простя на такъв стих.
    Много е нежно.
    Поздрави!
  • "И тази вечер си другаде...
    Не дойде. Не прости любовта"
    Тъжна красота !
    Поздравления, приятелю - много, много хубав стих си написал!
  • От стиховете ти душата наистина боли. Толкова чисто, крехко и ранимо е чувството в тях. Благодаря ти за тази споделеност, за фината естетика на словото ти!
  • Не знам колко са въпросите,но дано отговорите да са достатъчни.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...