3.12.2009 г., 19:22

Вечер

1.4K 1 11

                                                                              "... Когото чаках, не пристигна,

                                                                                   когото трябваше - не чух. "

                                                                                               Андрей Андреев

 

                         Вечер

 

Тази вечер е като другите.

Небето в мен притъмня.

Неказани  си замръкнаха думите,

във нечутата тишина.

 

Въпросите в мене са минимум

и времето бързо расте.

Загърбило всичкото минало,

скрито във мойто сърце.

 

А как са ми нужни ръцете ти!

И синьото в твойте очи.

И онзи, прекрасният шепот,

от който душата боли.

 

И тази вечер е като другите.

Чакам те в тишина.

И тази вечер си другаде...

Не дойде. Не прости любовта.

 

                           03.12.09

    Венцислав Янакиев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!

    Време е за ,,Тази вечер не като другите''

  • Не бих устояла да не простя на такъв стих.
    Много е нежно.
    Поздрави!
  • "И тази вечер си другаде...
    Не дойде. Не прости любовта"
    Тъжна красота !
    Поздравления, приятелю - много, много хубав стих си написал!
  • От стиховете ти душата наистина боли. Толкова чисто, крехко и ранимо е чувството в тях. Благодаря ти за тази споделеност, за фината естетика на словото ти!
  • Не знам колко са въпросите,но дано отговорите да са достатъчни.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...