дакота (Дакота) дакота (Дакота)
2 152
23 abr 2007, 11:40

вечерен ескиз

  Poesía
832 0 12
В далечината е запалена жарава,
от залеза бакърът се топи,
в овчарски дим
кавал
забравен -
до камъка
лежи... лежи...
Река усърдно пясъка претрива,
под воденичен камък
житото шепти,
потъва тихо
златната морава,
а дъжд едва
ръми... ръми... 
Във ябълкови клонки плод налива,
врабец скоклив с перца трепти -
прозвънва чан,
от топка глина -
грънчаско колело
върти... върти...
Земята е набъбнала, безкрайна...
Нощта, претъпкана със взрив -
деня отпраща,
бездна се отваря
и като плът
тупти... тупти...
В магичен танц луната приближава,
небето е наметнало звезди,
зад облак млад
едничка се стаява
и в голотата си
мълчи... мълчи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0