23 апр. 2007 г., 11:40

вечерен ескиз

Поэзия

833 0 12

В далечината е запалена жарава,
от залеза бакърът се топи,
в овчарски дим
кавал
забравен -
до камъка
лежи... лежи...
Река усърдно пясъка претрива,
под воденичен камък
житото шепти,
потъва тихо
златната морава,
а дъжд едва
ръми... ръми...
Във ябълкови клонки плод налива,
врабец скоклив с перца трепти -
прозвънва чан,
от топка глина -
грънчаско колело
върти... върти...
Земята е набъбнала, безкрайна...
Нощта, претъпкана със взрив -
деня отпраща,
бездна се отваря
и като плът
тупти... тупти...
В магичен танц луната приближава,
небето е наметнало звезди,
зад облак млад
едничка се стаява
и в голотата си
мълчи... мълчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nikolaidragiev (Николай Драгиев)

Красиво и омайно!

2007-05-31T17:14:39+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Колко хубаво рисуваш и какъв ритъм!Стихът ти се лее като музика!И тебе ще те раздам на приятелките си!!!

2007-04-25T06:48:23+03:00
seal_69 (Светла)

Невероятна картина!Каква красота е душата ти!Великолепна си!И благословена!

2007-04-23T22:24:19+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Хареса ми тази образност и песенно звучене на стиха!

2007-04-23T21:37:50+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Рисуваш с думи!

2007-04-23T21:32:47+03:00