purko59 (Ангел Веселинов) purko59 (Ангел Веселинов)
445
23 ene 2011, 12:30

Вечери

808 0 16

ВЕЧЕРИ

 

 

Всяка вечер

ти ме навестяваш.

Идваш тихичко със вятъра,

тихичко почукваш по прозореца,

тихичко, за да не чуят другите.

 

Всяка вечер

аз не мога да заспя,

докато не ми почукаш с вятъра,

докато не ме погалиш палаво,

докато не ме целунеш пламено.

 

Всяка вечер

ти ме навестявай.

Идвай тихичко със вятъра,

тихичко почуквай на прозореца,

тихичко, че другите ще са заспали,

а аз ще те очаквам, скъпа гостенко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0