Jan 23, 2011, 12:30 PM

Вечери

  Poetry » Love
806 0 16

ВЕЧЕРИ

 

 

Всяка вечер

ти ме навестяваш.

Идваш тихичко със вятъра,

тихичко почукваш по прозореца,

тихичко, за да не чуят другите.

 

Всяка вечер

аз не мога да заспя,

докато не ми почукаш с вятъра,

докато не ме погалиш палаво,

докато не ме целунеш пламено.

 

Всяка вечер

ти ме навестявай.

Идвай тихичко със вятъра,

тихичко почуквай на прозореца,

тихичко, че другите ще са заспали,

а аз ще те очаквам, скъпа гостенко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...