23.01.2011 г., 12:30

Вечери

810 0 16

ВЕЧЕРИ

 

 

Всяка вечер

ти ме навестяваш.

Идваш тихичко със вятъра,

тихичко почукваш по прозореца,

тихичко, за да не чуят другите.

 

Всяка вечер

аз не мога да заспя,

докато не ми почукаш с вятъра,

докато не ме погалиш палаво,

докато не ме целунеш пламено.

 

Всяка вечер

ти ме навестявай.

Идвай тихичко със вятъра,

тихичко почуквай на прозореца,

тихичко, че другите ще са заспали,

а аз ще те очаквам, скъпа гостенко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...