29 ago 2016, 17:45

Вечери край морето

  Poesía » Otra
851 1 2

Беше в младите години –
всяко лято – на морето!
Спомени като лавини
ме притискат, общо взето:

 

Вечерта на жар стъкмена,
дишаща под ламарина,
мидите ни от сръкме на
тук плажуващи – дузина,

 

слагахме и с тънка пръчка
преобръщахме в чинели
зачервени – по поръчка –
късчета месценца бели.

 

И гощавката велика
с биричките изстудени
пийваме си под светлика
да раздвижи наш'те вени.

 

Топъл, пясъкът ни чака
насред дюните по двойки,
а от афродизиака,
като житните ръкойки

 

с лунен сърп сме покосени
след обилния ни пикник
и от страстите спасени,

ни загръща вятър – скитник.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво беше! Харесах!
  • "Топъл, пясъкът ни чака
    насред дюните по двойки,
    ...
    с лунен сърп сме покосени
    след обилния ни пикник
    и от страстите спасени,
    ни загръща вятър – скитник."

    Голяма и силна, красива образност!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...