29 ago 2016, 17:45

Вечери край морето

  Poesía » Otra
842 1 2

Беше в младите години –
всяко лято – на морето!
Спомени като лавини
ме притискат, общо взето:

 

Вечерта на жар стъкмена,
дишаща под ламарина,
мидите ни от сръкме на
тук плажуващи – дузина,

 

слагахме и с тънка пръчка
преобръщахме в чинели
зачервени – по поръчка –
късчета месценца бели.

 

И гощавката велика
с биричките изстудени
пийваме си под светлика
да раздвижи наш'те вени.

 

Топъл, пясъкът ни чака
насред дюните по двойки,
а от афродизиака,
като житните ръкойки

 

с лунен сърп сме покосени
след обилния ни пикник
и от страстите спасени,

ни загръща вятър – скитник.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво беше! Харесах!
  • "Топъл, пясъкът ни чака
    насред дюните по двойки,
    ...
    с лунен сърп сме покосени
    след обилния ни пикник
    и от страстите спасени,
    ни загръща вятър – скитник."

    Голяма и силна, красива образност!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...