Вечери край морето
Беше в младите години –
всяко лято – на морето!
Спомени като лавини
ме притискат, общо взето:
Вечерта на жар стъкмена,
дишаща под ламарина,
мидите ни от сръкме на
тук плажуващи – дузина,
слагахме и с тънка пръчка
преобръщахме в чинели
зачервени – по поръчка –
късчета месценца бели.
И гощавката велика
с биричките изстудени
пийваме си под светлика
да раздвижи наш'те вени.
Топъл, пясъкът ни чака
насред дюните по двойки,
а от афродизиака,
като житните ръкойки
с лунен сърп сме покосени
след обилния ни пикник
и от страстите спасени,
ни загръща вятър – скитник.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
Голяма и силна, красива образност!