Aug 29, 2016, 5:45 PM

Вечери край морето

  Poetry » Other
844 1 2

Беше в младите години –
всяко лято – на морето!
Спомени като лавини
ме притискат, общо взето:

 

Вечерта на жар стъкмена,
дишаща под ламарина,
мидите ни от сръкме на
тук плажуващи – дузина,

 

слагахме и с тънка пръчка
преобръщахме в чинели
зачервени – по поръчка –
късчета месценца бели.

 

И гощавката велика
с биричките изстудени
пийваме си под светлика
да раздвижи наш'те вени.

 

Топъл, пясъкът ни чака
насред дюните по двойки,
а от афродизиака,
като житните ръкойки

 

с лунен сърп сме покосени
след обилния ни пикник
и от страстите спасени,

ни загръща вятър – скитник.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво беше! Харесах!
  • "Топъл, пясъкът ни чака
    насред дюните по двойки,
    ...
    с лунен сърп сме покосени
    след обилния ни пикник
    и от страстите спасени,
    ни загръща вятър – скитник."

    Голяма и силна, красива образност!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...