29.08.2016 г., 17:45

Вечери край морето

846 1 2

Беше в младите години –
всяко лято – на морето!
Спомени като лавини
ме притискат, общо взето:

 

Вечерта на жар стъкмена,
дишаща под ламарина,
мидите ни от сръкме на
тук плажуващи – дузина,

 

слагахме и с тънка пръчка
преобръщахме в чинели
зачервени – по поръчка –
късчета месценца бели.

 

И гощавката велика
с биричките изстудени
пийваме си под светлика
да раздвижи наш'те вени.

 

Топъл, пясъкът ни чака
насред дюните по двойки,
а от афродизиака,
като житните ръкойки

 

с лунен сърп сме покосени
след обилния ни пикник
и от страстите спасени,

ни загръща вятър – скитник.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво беше! Харесах!
  • "Топъл, пясъкът ни чака
    насред дюните по двойки,
    ...
    с лунен сърп сме покосени
    след обилния ни пикник
    и от страстите спасени,
    ни загръща вятър – скитник."

    Голяма и силна, красива образност!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...