29.08.2016 г., 17:45

Вечери край морето

843 1 2

Беше в младите години –
всяко лято – на морето!
Спомени като лавини
ме притискат, общо взето:

 

Вечерта на жар стъкмена,
дишаща под ламарина,
мидите ни от сръкме на
тук плажуващи – дузина,

 

слагахме и с тънка пръчка
преобръщахме в чинели
зачервени – по поръчка –
късчета месценца бели.

 

И гощавката велика
с биричките изстудени
пийваме си под светлика
да раздвижи наш'те вени.

 

Топъл, пясъкът ни чака
насред дюните по двойки,
а от афродизиака,
като житните ръкойки

 

с лунен сърп сме покосени
след обилния ни пикник
и от страстите спасени,

ни загръща вятър – скитник.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво беше! Харесах!
  • "Топъл, пясъкът ни чака
    насред дюните по двойки,
    ...
    с лунен сърп сме покосени
    след обилния ни пикник
    и от страстите спасени,
    ни загръща вятър – скитник."

    Голяма и силна, красива образност!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...