8 ago 2017, 13:39

Вечерна разходка

  Poesía » Otra
444 0 0

Лятната жега е дръзка

и пъшка от нея малкият град.

Последни отблясъци пръска,

залезът носи надежда за хлад.

 

Тихо, с котешка стъпка

денят се изнизва и идва нощта.

Хладна омайваща тръпка

ни дава в небето свещта.

 

Тихи улици и благ аромат на цветя,

бавни крачки на изморени крака.

Нежна песен на скрито щурче в тревата

и поглед отправен към хълма в позлата.

 

Под ръка със себе си вървя

и срещам човешка усмивка.

И не мога да не се удивя

как излизам от свойта обвивка.

 

Гальовен вечерен полъх,

не остава и грам самота.

И преглъщам последния залък

с копнеж и прямота.

август 2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...