Лятната жега е дръзка

и пъшка от нея малкият град.

Последни отблясъци пръска,

залезът носи надежда за хлад.

Тихо, с котешка стъпка

денят се изнизва и идва нощта.

Хладна омайваща тръпка

ни дава в небето свещта.

Тихи улици и благ аромат на цветя,

бавни крачки на изморени крака.

Нежна песен на скрито щурче в тревата

и поглед отправен към хълма в позлата.

Под ръка със себе си вървя

и срещам човешка усмивка.

И не мога да не се удивя

как излизам от свойта обвивка.

Гальовен вечерен полъх,

не остава и грам самота.

И преглъщам последния залък

с копнеж и прямота.

август 2017