Вечерна разходка
441
0
0
Лятната жега е дръзка
и пъшка от нея малкият град.
Последни отблясъци пръска,
залезът носи надежда за хлад.
Тихо, с котешка стъпка
денят се изнизва и идва нощта.
Хладна омайваща тръпка
ни дава в небето свещта.
Тихи улици и благ аромат на цветя,
бавни крачки на изморени крака.
Нежна песен на скрито щурче в тревата
и поглед отправен към хълма в позлата.
Под ръка със себе си вървя
и срещам човешка усмивка.
И не мога да не се удивя
как излизам от свойта обвивка.
Гальовен вечерен полъх,
не остава и грам самота.
И преглъщам последния залък
с копнеж и прямота.
август 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Zlatka Аndonova Всички права запазени
