Вечерно изгрява самотата
Вечерно изгрява самотата,
обичана от нежната зора.
Забравила какво е красотата
на своя изгрев oт цветя.
Стаена вътре в мрака,
обичаща, красива и сама,
плачеща пред свойта стара стряха,
копнееща за малко светлина.
Пееща екстровертно със звездите,
изплаква си тъгата в сълзи.
Влюбено, копнежно го сънува
и да е до щастието тя бленува.
.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Добрева Todos los derechos reservados
