Вечерно изгрява самотата,
обичана от нежната зора.
Забравила какво е красотата
на своя изгрев oт цветя.
Стаена вътре в мрака,
обичаща, красива и сама,
плачеща пред свойта стара стряха,
копнееща за малко светлина.
Пееща екстровертно със звездите,
изплаква си тъгата в сълзи.
Влюбено, копнежно го сънува
и да е до щастието тя бленува.
.
© Пламена Добрева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
