Вечерно изгрява самотата,
обичана от нежната зора.
Забравила какво е красотата
на своя изгрев oт цветя.
Стаена вътре в мрака,
обичаща, красива и сама,
плачеща пред свойта стара стряха,
копнееща за малко светлина.
Пееща екстровертно със звездите,
изплаква си тъгата в сълзи.
Влюбено, копнежно го сънува
и да е до щастието тя бленува.
.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
