10 дек. 2007 г., 15:11
Вечерно изгрява самотата,
обичана от нежната зора.
Забравила какво е красотата
на своя изгрев oт цветя.
Стаена вътре в мрака,
обичаща, красива и сама,
плачеща пред свойта стара стряха,
копнееща за малко светлина.
Пееща екстровертно със звездите,
изплаква си тъгата в сълзи.
Влюбено, копнежно го сънува
и да е до щастието тя бленува. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация