Вечерно сияние
Вечерта задаваше се къдрокоса,
под небосвод във пурпурно сияние,
а там далеч, зад хоризонта захаросан,
слънцето потъваше едва, с мълчание.
Вятър бос се свиваше във дланите,
довел най-хубавите птичи песни,
и в пориви на свобода, дерзание,
догонваше звезди далечни.
И светлини оглеждаха се във зениците,
а тишина заливаше сърцето,
надвиснали над мене птиците,
крояха със крила небето.
А аз седях смълчан, загледан във покоя,
и вдишвах тежък, липов аромат,
отекваше във тъмното прибоя,
прегръщаше морето стръмен бряг.
Щурците само бяха ми компания,
разказваха ми за любов със звучни песни
и пробуждше се в мен желание,
отново във полетата на любовта да блесна.
А мечтанието мое вятъра подел го,
политна като сиво врабчово перце,
във свредели отнасяше го надалеко,
издигаше го в нощното небе.
И така пристигаше нощта,
със тихите си и спокойни стъпки,
а аз седях на пейката, далече от шума
и спомените сшивах, с кръпки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados
