9 mar 2007, 19:26

Вечерно сияние 

  Poesía
905 0 7
Вечерта задаваше се къдрокоса,
под небосвод във пурпурно сияние,
а там далеч, зад хоризонта захаросан,
слънцето потъваше едва, с мълчание.
Вятър бос се свиваше във дланите,
довел най-хубавите птичи песни,
и в пориви на свобода, дерзание,
догонваше звезди далечни.
И светлини оглеждаха се във зениците,
а тишина заливаше сърцето,
надвиснали над мене птиците,
крояха със крила небето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??