dodic (Деян Димитров)
266 1705
9 мар. 2007 г., 19:26

Вечерно сияние 

  Поэзия
867 0 7

 

 

Вечерта задаваше се къдрокоса,

под небосвод във пурпурно сияние,

а там далеч, зад хоризонта захаросан,

слънцето потъваше едва, с мълчание.

 

Вятър бос се свиваше във дланите,

довел най-хубавите птичи песни,

и в пориви на свобода, дерзание,

догонваше звезди далечни.

 

И светлини оглеждаха се във зениците,

а тишина заливаше сърцето,

надвиснали над мене птиците,

крояха със крила небето.

 

А аз седях смълчан, загледан във покоя,

и вдишвах тежък, липов аромат,

отекваше във тъмното прибоя,

прегръщаше морето стръмен бряг.

 

Щурците само бяха ми компания,

разказваха ми за любов със звучни песни

и пробуждше се в мен желание,

отново във полетата на любовта да блесна.

 

А мечтанието мое вятъра подел го,

политна като сиво врабчово перце,

във свредели отнасяше го надалеко,

издигаше го в нощното небе.

 

И така пристигаше нощта,

със тихите си и спокойни стъпки,

а аз седях на пейката, далече от шума

и спомените сшивах, с кръпки.

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??