Mar 9, 2007, 7:26 PM

Вечерно сияние 

  Poetry
906 0 7
Вечерта задаваше се къдрокоса,
под небосвод във пурпурно сияние,
а там далеч, зад хоризонта захаросан,
слънцето потъваше едва, с мълчание.
Вятър бос се свиваше във дланите,
довел най-хубавите птичи песни,
и в пориви на свобода, дерзание,
догонваше звезди далечни.
И светлини оглеждаха се във зениците,
а тишина заливаше сърцето,
надвиснали над мене птиците,
крояха със крила небето. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Random works
: ??:??