17 abr 2013, 19:53

Вечерта

  Poesía
1.5K 2 13

Вечерта е красива.
Между голи тополи
тихо път си пробива
топло чувство на пролет.

Вечерта е пастелна.
Носи брошка от залез.
Вторник с привкус неделен
и със летни сандали.

Вечерта е широка.
Със небе се намята.
Уж си няма посока,
а с попътен е вятър.

Вечерта се разхвърля
и навън вади маси.
Разпилява смях гърлен
и квартала оглася.

Вечерта не ми стига,
а я дишам до края.
Виждам, че ми намига
такси, но нехая.

По-добре да походя
из този здрач хубав,
докато мина брода
и се изгубя…

16.04.2013

 

Фьон

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Иванова Фьон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Милена, благодаря за коментарите навсякъде.
  • Красота!
  • Винаги е така, Мария, на база опит виждаме грешки, но по-важното е, че стихотворението има душа и се лее, а не е технически изнасилено.
  • Ина Калина и Таня, благодаря ви! Сега чета стихчето през очите на Майстора, а и на малко по-големия си опит, и само грешки виждам. 😁
  • Толкова е красиво и песенно!
    Походих с теб, мила Мария и си изтананиках стиховете ти!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...