Вечерта
Вечерта е красива.
Между голи тополи
тихо път си пробива
топло чувство на пролет.
Вечерта е пастелна.
Носи брошка от залез.
Вторник с привкус неделен
и със летни сандали.
Вечерта е широка.
Със небе се намята.
Уж си няма посока,
а с попътен е вятър.
Вечерта се разхвърля
и навън вади маси.
Разпилява смях гърлен
и квартала оглася.
Вечерта не ми стига,
а я дишам до края.
Виждам, че ми намига
такси, но нехая.
По-добре да походя
из този здрач хубав,
докато мина брода
и се изгубя…
16.04.2013
Фьон
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Иванова Фьон Всички права запазени
