28 jun 2011, 22:31

Вечерта е брюнетка... 

  Poesía
806 0 12

Вечерта е брюнетка със звездни очи.

С къдри небрежни от облаци черни.

Пълнолунно в прозореца взряна мълчи -

ние със нея до гроб сме си верни.


Тя не пита с досада дали я обичам.

Нито ми прави скандали от ревност.

Тя след залеза кротко в любов ми се врича -

с нея живея съвсем безпроблемно.


От въздишка по-тиха е моята Вечер.

В шепи събира тъгите ми днешни.

Не капризничи даже с какво съм облечен -

моите вицове все са ù смешни...


Вечерта е момиче с красиви очи.

А у мен възрастта белокосо личи...

След третата чаша дори не горчи -

двамата с нея различно мълчим...









© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??