Вечерта е брюнетка...
Вечерта е брюнетка със звездни очи.
С къдри небрежни от облаци черни.
Пълнолунно в прозореца взряна мълчи -
ние със нея до гроб сме си верни.
Тя не пита с досада дали я обичам.
Нито ми прави скандали от ревност.
Тя след залеза кротко в любов ми се врича -
с нея живея съвсем безпроблемно.
От въздишка по-тиха е моята Вечер.
В шепи събира тъгите ми днешни.
Не капризничи даже с какво съм облечен -
моите вицове все са ù смешни...
Вечерта е момиче с красиви очи.
А у мен възрастта белокосо личи...
След третата чаша дори не горчи -
двамата с нея различно мълчим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
