argonyk (Димитър Никифоров) argonyk (Димитър Никифоров)
93 379
Jun 28, 2011, 10:31 PM

Вечерта е брюнетка...

  Poetry
951 0 12

Вечерта е брюнетка със звездни очи.

С къдри небрежни от облаци черни.

Пълнолунно в прозореца взряна мълчи -

ние със нея до гроб сме си верни.


Тя не пита с досада дали я обичам.

Нито ми прави скандали от ревност.

Тя след залеза кротко в любов ми се врича -

с нея живея съвсем безпроблемно.


От въздишка по-тиха е моята Вечер.

В шепи събира тъгите ми днешни.

Не капризничи даже с какво съм облечен -

моите вицове все са ù смешни...


Вечерта е момиче с красиви очи.

А у мен възрастта белокосо личи...

След третата чаша дори не горчи -

двамата с нея различно мълчим...









Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0