argonyk (Димитър Никифоров) argonyk (Димитър Никифоров)
93 379
Jun 28, 2011, 10:31 PM

Вечерта е брюнетка...

  Poetry
952 0 12

Вечерта е брюнетка със звездни очи.

С къдри небрежни от облаци черни.

Пълнолунно в прозореца взряна мълчи -

ние със нея до гроб сме си верни.


Тя не пита с досада дали я обичам.

Нито ми прави скандали от ревност.

Тя след залеза кротко в любов ми се врича -

с нея живея съвсем безпроблемно.


От въздишка по-тиха е моята Вечер.

В шепи събира тъгите ми днешни.

Не капризничи даже с какво съм облечен -

моите вицове все са ù смешни...


Вечерта е момиче с красиви очи.

А у мен възрастта белокосо личи...

След третата чаша дори не горчи -

двамата с нея различно мълчим...









Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0