29 oct 2010, 21:37

Вечната битка

  Poesía » Otra
795 0 0

 

           

 

 

 

 

 

От мрака се надига злото

и ни сграбчва за гърлата.

От сияйните лъчи на светлината

долитат изчадия небесни

и ни повличат къмто небосклона.

Настава Ад и Рай!

В нас се борят Доброто и Злото!

Горят огньове, писъци раздират небесата,

от пъкъла горят слънца.

Месата тресат се в агония ужасна.

Очите светят като синева.

Две летящи изчадия се борят -

две душú в едно.

Преплитат се, огъват се, изгарят

и отново се прераждат.

И нова битка възражда се със тях.

Небесно сияние и адски огньове.

Началото и Краят

във нас се вселяват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...