Oct 29, 2010, 9:37 PM

Вечната битка

  Poetry » Other
789 0 0

 

           

 

 

 

 

 

От мрака се надига злото

и ни сграбчва за гърлата.

От сияйните лъчи на светлината

долитат изчадия небесни

и ни повличат къмто небосклона.

Настава Ад и Рай!

В нас се борят Доброто и Злото!

Горят огньове, писъци раздират небесата,

от пъкъла горят слънца.

Месата тресат се в агония ужасна.

Очите светят като синева.

Две летящи изчадия се борят -

две душú в едно.

Преплитат се, огъват се, изгарят

и отново се прераждат.

И нова битка възражда се със тях.

Небесно сияние и адски огньове.

Началото и Краят

във нас се вселяват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...