Вечната игра

4 ago 2009, 11:52

Poesía » De amor

358 0 1

Знам една игра с неизвестен край.
С нея ти сега търсиш земен рай.
Даже уморен, пламваш с ритъм нов.
Тя се казва любов.

Сам и отчужден ти не би живял,
щом за миг при мен ти сега си спрял.
Даже победен, знам, че си готов
с мен да бъдеш, любов.

В странен кръговрат се гонят две съдби.
С обич си богат, но често сам оставаш ти.
Вечната игра достойно ти играй.
Без начало. Без край.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.