4 авг. 2009 г., 11:52

Вечната игра 

  Поэзия » Любовная
370 0 1

Знам една игра с неизвестен край. 
С нея ти сега търсиш земен рай. 
Даже уморен, пламваш с ритъм нов. 
Тя се казва любов.

 

Сам и отчужден ти не би живял, 
щом за миг при мен ти сега си спрял. 
Даже победен, знам, че си готов 
с мен да бъдеш, любов.

 

В странен кръговрат се гонят две съдби. 
С обич си богат, но често сам оставаш ти. 
Вечната игра достойно ти играй. 
Без начало. Без край.

© Яна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре дошла!!!

    Хареса ми първият ти стих.
    Наистина е игра "без начало и без край". Понякога става от играчка на плачка , но важното е да ни се играе.Когато спрем да играем -значи сме остаряли...

    Поздрав и пиши още!!!Успех!!!
Предложения
: ??:??