4 авг. 2009 г., 11:52

Вечната игра 

  Поэзия » Любовная
386 0 1
Знам една игра с неизвестен край.
С нея ти сега търсиш земен рай.
Даже уморен, пламваш с ритъм нов.
Тя се казва любов.
Сам и отчужден ти не би живял,
щом за миг при мен ти сега си спрял.
Даже победен, знам, че си готов
с мен да бъдеш, любов.
В странен кръговрат се гонят две съдби.
С обич си богат, но често сам оставаш ти.
Вечната игра достойно ти играй.
Без начало. Без край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Все права защищены

Предложения
: ??:??