Aug 4, 2009, 11:52 AM
Вечната игра
Знам една игра с неизвестен край.
С нея ти сега търсиш земен рай.
Даже уморен, пламваш с ритъм нов.
Тя се казва любов.
Сам и отчужден ти не би живял,
щом за миг при мен ти сега си спрял.
Даже победен, знам, че си готов
с мен да бъдеш, любов.
В странен кръговрат се гонят две съдби.
С обич си богат, но често сам оставаш ти.
Вечната игра достойно ти играй.
Без начало. Без край.
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хареса ми първият ти стих.
Наистина е игра "без начало и без край". Понякога става от играчка на плачка , но важното е да ни се играе.Когато спрем да играем -значи сме остаряли...
Поздрав и пиши още!!!Успех!!!