4.08.2009 г., 11:52

Вечната игра

467 0 1

Знам една игра с неизвестен край. 
С нея ти сега търсиш земен рай. 
Даже уморен, пламваш с ритъм нов. 
Тя се казва любов.

 

Сам и отчужден ти не би живял, 
щом за миг при мен ти сега си спрял. 
Даже победен, знам, че си готов 
с мен да бъдеш, любов.

 

В странен кръговрат се гонят две съдби. 
С обич си богат, но често сам оставаш ти. 
Вечната игра достойно ти играй. 
Без начало. Без край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла!!!

    Хареса ми първият ти стих.
    Наистина е игра "без начало и без край". Понякога става от играчка на плачка , но важното е да ни се играе.Когато спрем да играем -значи сме остаряли...

    Поздрав и пиши още!!!Успех!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...