Wali (Виолета Томова) Wali (Виолета Томова)
4 280
14 feb 2011, 8:57

Вечният двигател

  Poesía » Otra
744 0 5

                                         Вечния двигател

 

                                                                Рerpetum  mobile -

                                                      такъв двигател е невъзможен

 

 

                       Студът ме подгони. Избягах от мрака

                       при стария спомен. Там приятели чакат.

 

                      Сега обичам вече всяка тяхна грешка.

                      Дори мъдруването посрещам с насмешка.

                      С техните знаци и горещи пожелания,

                      изричани в стихове, оставяни в послания,

                      сме същите, онези, обречени мечтатели

                      и спорим все ние – самотните гадатели

                       за Бъдещето - дума, непозната и необяснима.

                      Разбрах. Животът е игра. А тях не ще ги има.

                      Сюжетът остаря. Бюджетът хич го няма.

                      Без истински герои е скучна всяка драма.

                                                  Но…

                        С утрото ще дойде един уречен  ден

                        и някой друг ще седне тогава пак до мен.

 

                                                         Wali (Виолета Томова)

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0