14 feb 2011, 8:57

Вечният двигател

  Poesía » Otra
748 0 5

                                         Вечния двигател

 

                                                                Рerpetum  mobile -

                                                      такъв двигател е невъзможен

 

 

                       Студът ме подгони. Избягах от мрака

                       при стария спомен. Там приятели чакат.

 

                      Сега обичам вече всяка тяхна грешка.

                      Дори мъдруването посрещам с насмешка.

                      С техните знаци и горещи пожелания,

                      изричани в стихове, оставяни в послания,

                      сме същите, онези, обречени мечтатели

                      и спорим все ние – самотните гадатели

                       за Бъдещето - дума, непозната и необяснима.

                      Разбрах. Животът е игра. А тях не ще ги има.

                      Сюжетът остаря. Бюджетът хич го няма.

                      Без истински герои е скучна всяка драма.

                                                  Но…

                        С утрото ще дойде един уречен  ден

                        и някой друг ще седне тогава пак до мен.

 

                                                         Wali (Виолета Томова)

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...