14 feb 2011, 8:57

Вечният двигател 

  Poesía » Otra
593 0 5

                                         Вечния двигател

 

                                                                Рerpetum  mobile -

                                                      такъв двигател е невъзможен

 

 

                       Студът ме подгони. Избягах от мрака

                       при стария спомен. Там приятели чакат.

 

                      Сега обичам вече всяка тяхна грешка.

                      Дори мъдруването посрещам с насмешка.

                      С техните знаци и горещи пожелания,

                      изричани в стихове, оставяни в послания,

                      сме същите, онези, обречени мечтатели

                      и спорим все ние – самотните гадатели

                       за Бъдещето - дума, непозната и необяснима.

                      Разбрах. Животът е игра. А тях не ще ги има.

                      Сюжетът остаря. Бюджетът хич го няма.

                      Без истински герои е скучна всяка драма.

                                                  Но…

                        С утрото ще дойде един уречен  ден

                        и някой друг ще седне тогава пак до мен.

 

                                                         Wali (Виолета Томова)

 

 

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??