Feb 14, 2011, 8:57 AM

Вечният двигател

  Poetry » Other
743 0 5

                                         Вечния двигател

 

                                                                Рerpetum  mobile -

                                                      такъв двигател е невъзможен

 

 

                       Студът ме подгони. Избягах от мрака

                       при стария спомен. Там приятели чакат.

 

                      Сега обичам вече всяка тяхна грешка.

                      Дори мъдруването посрещам с насмешка.

                      С техните знаци и горещи пожелания,

                      изричани в стихове, оставяни в послания,

                      сме същите, онези, обречени мечтатели

                      и спорим все ние – самотните гадатели

                       за Бъдещето - дума, непозната и необяснима.

                      Разбрах. Животът е игра. А тях не ще ги има.

                      Сюжетът остаря. Бюджетът хич го няма.

                      Без истински герои е скучна всяка драма.

                                                  Но…

                        С утрото ще дойде един уречен  ден

                        и някой друг ще седне тогава пак до мен.

 

                                                         Wali (Виолета Томова)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...