Вечният двигател
Вечния двигател
Рerpetum mobile -
такъв двигател е невъзможен
Студът ме подгони. Избягах от мрака
при стария спомен. Там приятели чакат.
Сега обичам вече всяка тяхна грешка.
Дори мъдруването посрещам с насмешка.
С техните знаци и горещи пожелания,
изричани в стихове, оставяни в послания,
сме същите, онези, обречени мечтатели
и спорим все ние – самотните гадатели
за Бъдещето - дума, непозната и необяснима.
Разбрах. Животът е игра. А тях не ще ги има.
Сюжетът остаря. Бюджетът хич го няма.
Без истински герои е скучна всяка драма.
Но…
С утрото ще дойде един уречен ден
и някой друг ще седне тогава пак до мен.
Wali (Виолета Томова)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
