Вечно на Върха

Comentarios

• 

  Белгун

  Както написах обречения път на търсещата му душа и в последния си миг да не затихне кротък - вярвам, че ако човек е в хармония с материалния свят едва ли непрекъснато ще иска да открие себе си в нови постижения, в нови върхове...нима неговата душа е била спокойна тук, нима е чувствал, че му е тук мястото..немисля

  2021-02-09T11:33:53+02:00
• 

  Lilia_Anna (Boyana)

  Крехък е животът ни пред природата. Съвършено правилно! Имаме вътрешно усещане за повече възможности, отколкото притежаваме. Но не можем да преодолеем смъртта. И тези две неща се решават вдинствено с вярата в Бог. Бог дава свръхестествени възможности на човека и му дава вечността, която преодолява смъртта. Но това изисква изкачване вътре в себе си, духовно вървене по склона на вселената към най-високия съществуващ връх - Бога. И в това не си оставен самотно да преодоляваш, а сам Той ти помага. Най-екстремното занимание е монашеството! Най-стръмното, изпълнено с невъобразими опасности вървене към Твореца на всичко видимо и невидимо!

  2021-02-09T11:21:48+02:00
• 

  Белгун

  Съгласен съм, че такъв избор е прекалено жесток към близките хора. Конкретно за постижението на Христо Проданов и защо казвам да се гордеем - то е блестящо за времето си, качва Еверест през Западния Гребен, така наречения "жесток път". Там няма изградени парапети и нещо, с което да се обезопаси пътя и това не е по негово желание. След нашата експедиция през 1984 година този път за изкачване не е повторен. Отделно неговото качване е солово - от 8200 м. нагоре е сам, защото шерпа му получава травма в гърдите. Още повече, той е едва 13-тия човек (до 1984г) качил Еверест без да разчита на допълнителен кислород. От спортна гледна точка това е изключително постижение на световно равнище и е много жалко, че вече в страната ни няма спортисти, които да могат да постигнат такива резултати. Нуждаем се да си припомним добрите примери, това, че и ние сме пионери и сме дали много на света, а те алпинистите няма да спрат да изкачват върхове...

  2021-02-09T11:01:18+02:00
• 

  palenka (П Антонова)

  Тук споделям мнението на Завет. За хората, които умишлено излагат живота си на риск, дали с екстриймни спортове, дали със зависимости и др. подобни, има и утвърдено нарицателно - нежни самоубийци. Последният случай - Скатов - в края на краищата каквото и да правим, трябва на първо място да мислим какво бихме причинили на най-близките ни с действията си.
  Горда съм, но пред кого? Да съм Ивет Лалова и да изправя цял стадион на крака да слуша химна ни, съгласна съм, но да оставя деца сираци...

  2021-02-09T10:35:33+02:00
• 

  Белгун

  Съгласен съм, че борбата с егото е основно предизвикателство пред всеки, но в крайна сметка сме хора, обречени сме да живеем със слабостите си. От друга страна да постигнеш нещо велико за България никога няма да бъде безсмислено според мен. В крайна сметка ние се идентифицираме с тази страна, израснали сме и сме станали хората, които сме днес точно тук. Постижение от такъв пионерски бих казал ранг, трябва да ни кара да сме горди. Всички живеем в материлния свят, в който се състезаваме за материални стимули и се стремим към материални успехи..важното е да умеем да извличаме и духовното в тези стремежи, а то е там, просто трябва да го усетим.

  2021-02-09T09:27:23+02:00