На своя връх мечтан Христо остана,
гибел самотна, подвиг за вечността,
Еверест само най-достойни признава,
и прибра го, а на нас остави скръбта!
Какво се случи горе в мрака недостъпен,
последните му думи нейде вятърът отнесе -
"Не съм далече", отекна един злокобен тътен
и гробна тишина навред се разнесе.
Само вятърът ревеше в сивата планина,
крещеше колко крехък пред нея е живота -
обречения път на търсещата му душа
и в последния си миг да не затихне кротък. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up