Вечно на Върха
На своя връх мечтан Христо остана,
гибел самотна, подвиг за вечността,
Еверест само най-достойни признава,
и прибра го, а на нас остави скръбта!
Какво се случи горе в мрака недостъпен,
последните му думи нейде вятърът отнесе -
"Не съм далече", отекна един злокобен тътен
и гробна тишина навред се разнесе.
Само вятърът ревеше в сивата планина,
крещеше колко крехък пред нея е живота -
обречения път на търсещата му душа
и в последния си миг да не затихне кротък.
Смъртта на плътта легендата роди,
а душата му прати нейде в безкрая
да ни гледа оттам, над нас да блести
борбата му вечно да ни вдъхновява.
Народът ще помни подвига безстрашен,
и своя герой достоен, страшен път извървял
пред трудности и мъки нивга уплашен
и на земята своя живот ненапразно живял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Произведението е участник в конкурса:
