Вечно на Върха

8.02.2021 г., 22:24 ч.

Поезия » Оди и поеми

5.0 / 1

839 1 5

На своя връх мечтан Христо остана,
гибел самотна, подвиг за вечността,
Еверест само най-достойни признава,
и прибра го, а на нас остави скръбта!
Какво се случи горе в мрака недостъпен,
последните му думи нейде вятърът отнесе -
"Не съм далече", отекна един злокобен тътен
и гробна тишина навред се разнесе.
Само вятърът ревеше в сивата планина,
крещеше колко крехък пред нея е живота -
обречения път на търсещата му душа
и в последния си миг да не затихне кротък. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведението е участник в конкурса:

Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш »

13 място

Предложения

НЕ СЪЖАЛЯВАМ
Научи ме, врабецо

Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб. Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки и когато...
Лицата на живота

Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...
Защото съм любов

Не ме помнѝ, светът е малък, навярно утре ще ме срещнеш. Навярно ще покълна в пламък или пък в лятот...

Още произведения »