Вечно непозната
Бях тръгнала сама, за да те стигна.
Един живот разделя ме от теб...
Трябваше ми малко, за да кривна
и спънах се в безпътица отпред.
Лъгах съвестта си, че съм силна.
Нали си мислех, че летя...
А лазех в самотата си. Безкрилна.
Ожулена от истини и страх.
Нямах стъпки. Ходех на колЕне.
Просеща принцеса, но без замъци.
В душата ми, по-празна и от мене,
присядаха несдъвканите залъци.
Преглъщах ги набързо. Не от глад.
От ужас да загубя и огризките.
Самотна сянка в срутения град,
споделяща храната си със мишките.
Голяма бях... за мишите им дупки
и малка - в ъгъла на тишината...
Заключиха се топлите хралупи,
а аз останах... вечно непозната.
Един живот разделя ме от теб...
Трябваше ми малко, за да кривна
и спънах се в безпътица отпред.
Лъгах съвестта си, че съм силна.
Нали си мислех, че летя...
А лазех в самотата си. Безкрилна.
Ожулена от истини и страх.
Нямах стъпки. Ходех на колЕне.
Просеща принцеса, но без замъци.
В душата ми, по-празна и от мене,
присядаха несдъвканите залъци.
Преглъщах ги набързо. Не от глад.
От ужас да загубя и огризките.
Самотна сянка в срутения град,
споделяща храната си със мишките.
Голяма бях... за мишите им дупки
и малка - в ъгъла на тишината...
Заключиха се топлите хралупи,
а аз останах... вечно непозната.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
