Бях тръгнала сама, за да те стигна. Един живот разделя ме от теб... Трябваше ми малко, за да кривна и спънах се в безпътица отпред. Лъгах съвестта си, че съм силна. Нали си мислех, че летя... А лазех в самотата си. Безкрилна. Ожулена от истини и страх. Нямах стъпки. Ходех на колЕне. Просеща принцеса, но без замъци. В душата ми, по-празна и от мене, присядаха несдъвканите залъци. Преглъщах ги набързо. Не от глад. От ужас да загубя и огризките. Самотна сянка в срутения град, споделяща храната си със мишките. Голяма бях... за мишите им дупки и малка - в ъгъла на тишината... Заключиха се топлите хралупи, а аз останах... вечно непозната.
"Голяма бях... за мишите им дупки
и малка - в ъгъла на тишината...
Заключиха се топлите хралупи,
а аз останах... вечно непозната."
Голяма си Елишке!
А там в този ъгъл на тишината всички сме много малки!
Браво мила!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.