Вечност
Застанал пред горящата камина,
на фона на скърбящи свещи,
пред огъня сърцето ми застина,
за разлика – сълзите са горещи.
Душата ти дали се скита глухо,
напуснала безжизненото тяло,
да търси някое местенце сухо
в безвремието черно – бяло.
В природата законите са тежки,
жестока беше тя към тебе…
Но рядко тя допуска грешки,
далече, чух, проплака бебе…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартин Спасов Todos los derechos reservados
