Вечност
Застанал пред горящата камина,
на фона на скърбящи свещи,
пред огъня сърцето ми застина,
за разлика – сълзите са горещи.
Душата ти дали се скита глухо,
напуснала безжизненото тяло,
да търси някое местенце сухо
в безвремието черно – бяло.
В природата законите са тежки,
жестока беше тя към тебе…
Но рядко тя допуска грешки,
далече, чух, проплака бебе…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
