Вечност

26.08.2011 г., 14:17 ч.

Поезия

702 0 2

Застанал пред горящата камина,

на фона на скърбящи свещи,

пред огъня сърцето ми застина,

за разлика – сълзите са горещи.

Душата ти дали се скита глухо,

напуснала безжизненото тяло,

да търси някое местенце сухо

в безвремието черно – бяло.

В природата законите са тежки,

жестока беше тя към тебе…

Но рядко тя допуска грешки,

далече, чух, проплака бебе…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.