Aug 26, 2011, 2:17 PM

Вечност 

  Poetry
701 0 2

Застанал пред горящата камина,

на фона на скърбящи свещи,

пред огъня сърцето ми застина,

за разлика – сълзите са горещи.

 

Душата ти дали се скита глухо,

напуснала безжизненото тяло,

да търси някое местенце сухо

в безвремието черно – бяло.

 

В природата законите са тежки,

жестока беше тя към тебе…

Но рядко тя допуска грешки,

далече, чух, проплака бебе…

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??