Вечност
Застанал пред горящата камина,
на фона на скърбящи свещи,
пред огъня сърцето ми застина,
за разлика – сълзите са горещи.
Душата ти дали се скита глухо,
напуснала безжизненото тяло,
да търси някое местенце сухо
в безвремието черно – бяло.
В природата законите са тежки,
жестока беше тя към тебе…
Но рядко тя допуска грешки,
далече, чух, проплака бебе…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Спасов Все права защищены
