gogata622 (Георги Иванов)
595 108
18 may 2021, 22:12

Вечност 

  Poesía » Civil
406 4 3

Вечност

 

Нощта целува нежно върховете.

Прегръща мракът топлата земя.

Сред хиляди звезди самотно свети

бледа уморената луна.

 

Поредна нощ пътува във безкрая,

следва неотклонно своя път.

След изгрева на слънцето накрая

отново, пак ще се роди светът!

 

Пак ще бъде ден! А светлината

отново ще залее този свят!

До вечерта, когато пак луната

ще влезе в този вечен кръговрат!

 

Бог така е наредил нещата,

редуват се и мрак, и светлина!

Така и на човека във душата

редят се зло, добро, и суета!

 

Утре пак луната ще изгрее

и ще поеме своя вечен път!

Слънцето след нея ще се смее!

Отново пак ще е щастлив светът!

 

18.05.2021 г.

 

 

 

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??