Вечност
Вечност
Нощта целува нежно върховете.
Прегръща мракът топлата земя.
Сред хиляди звезди самотно свети
бледа уморената луна.
Поредна нощ пътува във безкрая,
следва неотклонно своя път.
След изгрева на слънцето накрая
отново, пак ще се роди светът!
Пак ще бъде ден! А светлината
отново ще залее този свят!
До вечерта, когато пак луната
ще влезе в този вечен кръговрат!
Бог така е наредил нещата,
редуват се и мрак, и светлина!
Така и на човека във душата
редят се зло, добро, и суета!
Утре пак луната ще изгрее
и ще поеме своя вечен път!
Слънцето след нея ще се смее!
Отново пак ще е щастлив светът!
18.05.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
