gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
May 18, 2021, 10:12 PM

Вечност

  Poetry » Civic
642 4 3

Вечност

 

Нощта целува нежно върховете.

Прегръща мракът топлата земя.

Сред хиляди звезди самотно свети

бледа уморената луна.

 

Поредна нощ пътува във безкрая,

следва неотклонно своя път.

След изгрева на слънцето накрая

отново, пак ще се роди светът!

 

Пак ще бъде ден! А светлината

отново ще залее този свят!

До вечерта, когато пак луната

ще влезе в този вечен кръговрат!

 

Бог така е наредил нещата,

редуват се и мрак, и светлина!

Така и на човека във душата

редят се зло, добро, и суета!

 

Утре пак луната ще изгрее

и ще поеме своя вечен път!

Слънцето след нея ще се смее!

Отново пак ще е щастлив светът!

 

18.05.2021 г.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0