May 18, 2021, 10:12 PM

Вечност

  Poetry » Civic
646 4 3

Вечност

 

Нощта целува нежно върховете.

Прегръща мракът топлата земя.

Сред хиляди звезди самотно свети

бледа уморената луна.

 

Поредна нощ пътува във безкрая,

следва неотклонно своя път.

След изгрева на слънцето накрая

отново, пак ще се роди светът!

 

Пак ще бъде ден! А светлината

отново ще залее този свят!

До вечерта, когато пак луната

ще влезе в този вечен кръговрат!

 

Бог така е наредил нещата,

редуват се и мрак, и светлина!

Така и на човека във душата

редят се зло, добро, и суета!

 

Утре пак луната ще изгрее

и ще поеме своя вечен път!

Слънцето след нея ще се смее!

Отново пак ще е щастлив светът!

 

18.05.2021 г.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...