19 mar 2010, 9:35

Вечност или миг

  Poesía
765 0 17

Миг един като вечност

Видях в теб човечност

Миг и бях завладян

Поглед зажаднял

Вече бях ти задлъжнял

По тебе заболял

Миг един и дъжд е завалял

Не съм и забелязал 

Някой просто те е нарисувал

С боите на една стена

Не съм и забелязал

Как измил те е дъжда

Заложник станах на мига

Запълних поредна празнина

Поредна шарена игра

Изтече смесица бои

В мене всичкото уби

Мига остана като вечност

Разпиля и болка и честност

Вечност или миг

Радост или вик

Достатъчно се доближих

Страшно притесних

Стената беше празна

Нямаше картината заразна

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съжалявам , че съм го пропуснала!Оригинално!
  • Щe ти подаря нови чорапи,щом съм виновен си поемам вината.Благодаря !!!Ако не ме хване склерозата!!!
  • Любо, да вземеш да си почистиш страничката, че си изцапах чорапите!
    Ако си успял да запомниш картината... никой не може да я изтрие (освен склерозата... да не дава Господ)!
  • СТРАХОТНИ СТЕ ПРИЯТЕЛИ!!!ПЛАМИ,СТЕЛЕ,ПЕТЯ(харесах твоя миг),ИВОН,ТОНИ.БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!!
  • Всеки миг може да е вечен, така че живей за мига!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....