Вечност или миг
Миг един като вечност
Видях в теб човечност
Миг и бях завладян
Поглед зажаднял
Вече бях ти задлъжнял
По тебе заболял
Миг един и дъжд е завалял
Не съм и забелязал
Някой просто те е нарисувал
С боите на една стена
Не съм и забелязал
Как измил те е дъжда
Заложник станах на мига
Запълних поредна празнина
Поредна шарена игра
Изтече смесица бои
В мене всичкото уби
Мига остана като вечност
Разпиля и болка и честност
Вечност или миг
Радост или вик
Достатъчно се доближих
Страшно притесних
Стената беше празна
Нямаше картината заразна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
