8 may 2006, 7:04

Веднъж ми казаха

  Poesía
889 0 2
Веднъж ми казаха,
че стиховете ми са брутални.
Но какво да правя,
като брутален е света?
Веднаж ми казаха,
че стиховете ми са нереални.
Но кой определя
каква е реалноста?
Веднаж ми казаха,
че стиховете ми са банални.
Да,банални са,
такива са, щом банална за тях е любовта.
Веднъж ми казаха,
че стиховете ми не струват,
но за мен безценни са.
И колкото и да ме критикуват
аз продължавам да изливам своята душа.
И след толкова критика аз продължавам,
аз пиша нереално, дори брутално,
аз пиша за любовта.
И стиховете ми пропити с болка,
пропити със сълзи,
те успокояват ми душата,
отнемат болката от мойте гърди.
Измислен свят,
свят нереалнен,
друг свят създавам в мойте творби.
Но може ли някой да ме обвини,
че искам по щастливи дни?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...